Живея. Мисля. Пиша.

Сънища и приказки

Ето какво си бях приготвил да произнеса на откриването на изложбата на Дана Кандинска в Книжен център “Гринуич” снощи. В общи линии това и казах.  :-)

 

Изложбата на Дана Кандинска в Книжен център "Гринуич"В нашето прехласнато пред авторитета на естествените науки общество, приказките са само за децата. Но както казва британският журналист и писател Честъртън в началото на миналия век: “Всичко важно за света научих от своята бавачка”. Причината децата да бъдат по-отворени за света на приказките е, че представата им за света е все още неограничена от понятия като “възможно” и “невъзможно”. А историята показва, че светът се развива именно чрез онези, които са склонни да се усъмняват в ограниченията на “възможното”.

В едно минало време, когато преобладаващата част от хората не са можели да четат или пък не са имали възможност да се отдадат на този лукс, приказките са били ключов източник на светоглед. И то не само на представи за света, но и на светоусещания. Това е бил светът, в който картите не са завършвали с продължението на противоположната страна, а са свършвали в непознатото, описано с думите “нататък има чудовища”. В този свят е можело да се случи всичко на всекиго по всяко време. И е спорно дали тази “преднаучна” представа за света не е по-реалистична от съвременната подреденост и предсказуемост.

Изложбата на Дана Кандинска в Книжен център "Гринуич"В нашето технологично съвремие (а не бива да забравяме, че технологиите са рожба на естествените науки) всичко е обект на теория, за всяко нещо има точно определено място и време, и всяко събитие се подлага на максимален стремеж за предсказуемост. Чудно ли е тогава, че най-масово разпространеното “изкуство” е киното. Със своята способност да “показва” истории, то сякаш най-много се приближава до ролята на приказките. Само че дори там се спъваме в ограниченията на възможното, на показваемото, на заснимаемото. А в света на приказките всичко е възможно.

Дана е решила да събере в едно приказките и сънищата. Сънищата, със своята нелинейност, неподчиненост на рационални или физически закони, многозначност… Идеалното поле за един художник. Защото сънищата и приказките не се поддават на еднозначно тълкуване. Те не са безсмислени, а са богати на смисъл. Позволяват множество гледни точки и допускат идентификация с разнообразни преживявания.

Дана Кандинска сред картините си, изложени в Книжен център "Гринуич".На Винсент ван Гог се приписват думите “Сънувам рисунките си и рисувам сънищата си”, така че Дана очевидно прави заявка за достойна компания.

Добре дошли в приказния свят на Дана Кандинска, а на нея пожелавам успех, сериозни почитатели и още по-сериозни клиенти!

 

Дана Кандинска (това е артистичният й псевдоним) е млада художничка, но талантлива и умна. Струва си да разгледате картините й, не защото някой ще ви сметне за интелигентни или културни, а за да видите дали ще ви харесат. Постойте по няколко минути пред всяка от тях и ги разгледайте внимателно, Забележете какво има там. Оставете се на усещанията и асоциациите, които събуждат. А ако в крайна сметка не намерите в тях нищо за себе си, ще сте прекарали малко смислено време в може би най-хубавата книжарница в София. Снощи беше твърде шумно, за да им се насладя, така че със съпругата ми планираме да отидем пак тези дни.

Както казва самата Дана (предавам по памет): “Никой не е длъжен да харесва картините ми. Но и не се нуждаете от художествено образование, за да оцените по свой начин дадена картина!”

Картините й ще бъдат изложени в Книжен център “Гринуич” в продължение на две седмици. Няколко от тях са вече продадени, така че ако искате да внесете нова атмосфера в жилището си, побързайте!