Живея. Мисля. Пиша.

Музиката на моя живот

Нямам намерение да разказвам историята в хронологически ред.

За първи път чух The Black Crowes някъде през 1993-1994 г. Грабнаха ме няколко парчета от албума “The Southern Harmony and Musical Companion” (1992). По-късно си го купих и си спомням, че трябваше да мине доста време докато свикна със звученето им. До този момент бях слушал по-стандартна музика и те ми звучаха направо фалшиво на моменти. Докато сега са ми любимци.

Вижте сами един от най-хубавите – според мен – рок клипове.

The Black Crowes
Remedy

Това, което ме запленява, е чудесната хармония между визия и музика. Певецът Крис Робинсън има налудничави движения, но те страхотно подхождат на ритъма. За мен това е идеалният танц на това парче. Пианото играе върху ритъма в най-добрите традиции на рока, а барабанистът си знае много добре работата. Съвършена песен! Слушам я и си казвам: Няма какво да се прибави или промени. Всичко е точно на мястото.

А ето и текста:

Baby, baby why can’t you sit still?
Who killed that bird out on you window sill?
Are you the reason that he broke his back?
Did I see you laugh about that?
If I come on like a dream?
Would you let me show you what I mean?
If you let me come on inside?
Will you let it glide?

Can I have some remedy?
Remedy for me please.
Cause if I had some remedy
I’d take enough to please me.

Baby, baby why did you dye your hair?
Why you always keeping with your mother’s dare?
Baby why’s who’s who, who know you too?
Did the other children scold on you?
If I come on like a dream?
Would you let me show you what I mean?
If you let me come on inside?
Will you let it slide?

Ето още една балада от същия албум:

The Black Crowes
Thorn In My Pride

Какъв страхотен блус! Имаш чувството, че самата мелодия и ритъм оплакват нещо. Страхотна хармония на пианото във втората част на песента. Харесва ми също как се нагнетява напрежението чрез китарата и ритъм секцията. Хем е протяжна сърцераздирателна песен, а има толкова много сякаш едва укротена агресия в нея. Рок в най-отлична форма!

Ето пак текст:

Wake me when the day breaks
show me how the sun shines
tell me ’bout your heartache, who could be so unkind
do you dream to touch me?
and smile down deep inside…
or could you just kill me?
hey..it’s hard to make up your mind sometimes

my angels, my devils…thorn in my pride
my angels, my devils…thorn in my pride

are you wanting inspiration?
you spill your secrets on me
then you tell me with a whisper..of things that will never be
do you hear me breathing?
does it make you want to scream..
did you ever like a bad dream?
yeah…sometimes life is obscene

my angels, my devils, thorn in my pride (X4)

lover, cover me with your sleep
let your love light shine, let it shine
lover, cover me with a good dream
oh let your love light…let your love light shine

oh oh….
all I wanna know…do you ever want to let it shine
do you ever want to let it shine
your love light…your love light…now listen
lover, cover me with your sleep
let your love light shine, let it shine…(repeat)

ВРЪЗКИ:
http://en.wikipedia.org/wiki/The_Black_Crowes – The Black Crowes в Уикипедия

  • Estir

    Аз съм Руми и не знам защо, ако си християнин още ти харесва такава музика. Тя е светска и не е за поклонение на Бог. Просто когато някой не се покланя на Бог, той се покланя на лукавия. Не че е лоша, но за “музика на живота” на един християнин – изобщо не пасва…..

  • Андрей Неделчев

    Здравей Руми!

    Добре дошла в моя блог. Радвам се, че се включваш с коментар.

    Заглавието “Музиката на моя живот” е по-скоро замислено като рубрика, в която пиша за онази музика, която намирам за хубава. Но различните песни, музиканти или отделни изпълнения харесвам поради различни причини. По принцип в този свят няма нищо 100% добро (освен Бога) или 100% лошо, така че това, разбира се, се отнася и за музиката, която харесвам. Колкото и да е хубава, няма начин в нея да ми харесва абсолютно всичко.

    На мен също ми се струва, че песните на The Black Crowes не са написани да бъдат поклонение пред Всемогъщия Бог (макар че човег не винаги може да бъде сигурен за това и е почти невъзможно за изкуството да се дават такива категорични оценки). Това не означава, че не отразяват в някаква степен красотата на Божието творение. Колкото и паднали да са тези музиканти (ако са такива), то те все пак – поне според мен – са очевидно талантливи, а всеки талант е от Бога. Затова мога с чисто сърце да се възхищавам на определени аспекти от музиката им, защото долавям в нея неща, които могат да идват само от Бога, без значение дали самите музиканти си дават сметка за това или не. (Именно по тази причина мога да се наслаждавам и на музиката на Queen и Фреди Меркюри, както и много други.)

    Как дефинираш “светска” музика? Струва ми се, че това понятие може да бъде обосновано само дотолкова, доколкото разграничава между музиката, която се използва в религиозни ритуали и всяка друга музика. Иначе от години твърдя (както и мнозина други християни го правят), че терминът “християнска музика” е недомислица и е практически лишен от смисъл. Няма християнска, нито будистка, нито мюсюлманска, нито каквато и да било друга музика. Също както няма и будистки, християнски или атеистични маратонки, или пък мюсюлмански, юдейски или хиндуистки водни боички. (Сигурно на пръв поглед изглежда, че в предното изречение смесвам несъвместими категории и това наистина е така, само че общото между тях е, че нито едно от изброените неща не е носител на ясен и недвусмислен смисъл.) Музиката може да носи настроения и емоции, но не може да изказва недвусмислени послания. Затова и онова, което за един може да бъде много мрачно и да внушава отчаяние (като някои композиции на Dead Can Dance, например или “черния” албум на Metallica), за друг може да е дълбоко интимно и да внушава съпричастност.

    Дадена мелодия или произведение може да извикват определени асоциации – преднамерено или непреднамерено от композитора – но това е твърде субективен въпрос, т.е. до много голяма степен зависи от слушащия музиката. Това може да обясни защо нещо, което за тебе е едва ли не антихристиянско, за мен все пак носи проблясъци от Божията красота. Това често зависи и от музикалната грамотност на слушателя.

    Хората слушаме музика по различен начин. Бях потресен, например, когато през януари, Елис Потър – за него виж в блога ми от януари 2008 г. – ни направи прочит на едно произведение от съвременна симфонична музика. Той чуваше неща, които аз изобщо сам не бих забелязал, че са там. Но той е музиколог, а аз обикновен аматьор.

    И последно, съгласен съм, че човек винаги се покланя на някого. Ако не е на Бога, тогава най-често на себе си, а в определени случаи и на дявола. Но това не означава, че ако дадено музикално произведение не е написано конкретно с цел да изразява преклонение пред Бога, то все пак не го прославя. Именно понеже Бог е Бог, той взима славата си от най-неподозирани места – дори и от произведенията на хора, които съзнателно не биха му се поклонили.

    С две думи, картината на музиката в нашия живот е много по-дълбока, богата и пищна, отколкото най-често християните предполагаме. И Бог е по-всемогъщ, всеприсъстващ и неизбежен, отколкото понякога ни се иска.

    Ако все пак вярваш каквото си написала, живей според него, пък Бог ще те учи нататък.

    Ще се радвам да продължим да говорим. Може и във форума на ХАРТА (harta-bg.info), където няколко човека редовно публикуват клиповете, които им харесват. Защо не дадеш линк към нещо, което ти лично много цениш?

    Поздрави!

  • Иво

    Анди, не мислиш ли, че искуството като цяло има значение, понеже хората имат значение? Всяка добра и автентична творба има какво да каже за автора на език, който се предполага, че всички разбираме. (Къде с повече, къде с по-малко предварителна подготовка.) Няма значение толкова дали посланието идва от Бога, защото самият факт, че идва от човек, който има какво да сподели е достатъчно съществен за да ни заинтригува.

    Въпросът с поклонението е съвсем отделен (тук съм съгласен с теб). Ясно е, че не можем да очакваме хора, които не познават Бога да му се покланят, но творчеството им е дотолкова интересно за мен, доколкото търсенето на сърцата им като човешки същества е автентично. Ако все пак желаем да пречупим нещата през духовната призма, трябва да признаем, че нерядко в творчеството на много хора можем да открием частично поклонение на сатана. Колкото обаче едно произведение върви в тази посока, толкова безлично става то и толкова повече се губи неговата автентичност.

  • Andrew Nedelchev

    Ха, Иво, случайно търсех една стара статия в блога си и попаднах на горния ти коментар. Не съм сигурен дали изобщо съм го забелязал преди.

    Съгласен съм с теб, разбира се. Без значение какво мислим за дадена музика (или каквото и да било друго произведение на изкуството), то има значение поради значимостта, която всяко човешко същество има. Много добре си го казал!

    Естествено, това не означава, че аз лично намирам всички произведения на изкуството за еднакво ценни. Аз нямам нищо против циганските ритми, нито пък "кръчмарската" музика сами по себе си. (Споменавам тези "стилове" заради близостта им с т.нар. "чалга" и "поп-фолк".) Имам обаче много против цялата вълна от "поп-фолк" изпълнения и изпълнители, защото не намирам онова, което правят, за искрен израз на вътрешни търсения, а за комерсиализъм в най-пошла форма. Според мен там не става въпрос за изкуство, а за музикално занаятчийство от най-долен разред.

    Предполагам загатваш за същото по-горе когато пишеш: "…творчеството им е дотолкова интересно за мен, доколкото търсенето на сърцата им като човешки същества е автентично".

  • Pingback: Откъслечни размисли за мястото на музиката в живота на християнина | Из чаршията()