Живея. Мисля. Пиша.

Култура на чест и срам

 

Семейство селяни от Рамала (1900-1910 г.). За повече информация: http://j.mp/MkICkY

Семейство селяни от Рамала (1900-1910 г.). За повече информация: http://j.mp/MkICkY

П ак ще ви препратя към “Травнишка хроника” на Иво Андрич. Този път поради връзката с Библията.

Главният герой в началото на романа е френския генерален консул в Травник, на когото се налага да привикне към една изключително чужда и доста враждебна към него култура. Не дълго след пристигането му в Цариград е извършен преврат. “Просветеният” султан – реформатор, Селим III, е свален и хвърлен в тъмница, а на негово място идва братовчед му, Мустафа. Това предполага и смяна на администрацията, така че приятелски настроеният везир в Травник се очаква да изгуби поста (и главата) си. Най-сетне пристига вестител от новия султан, но за всеобща изненада той провъзгласява, че везирът има благоволението на султана, който му изпраща в подарък скъпоценна сабя и заповедта напролет да се отправи с войска срещу сърбите. Скоро става ясно (макар и единствено на много тесен кръг от хора), че тази вест е имала за цел само да успокои везира и да хвърли прах в очите му, докато вестителят носи второ нареждане от султана, според което главата на везира трябва да бъде отсечена от някой от приближените му офицери. Само че везирът предвижда конспирацията и на свой ред организира вестителят да умре (чрез отравяне), а втората заповед бива погребана с него, без да стигне до ушите на никого освен подкупените служители на султана, които имат силен интерес да си траят.

Тази сложна игра на измама залага надеждите си за успех върху особеностите на ориенталската култура, а именно динамиката на честта и срама. В крайна сметка какво би попречило на султана открито да премахне везира? Това, че така би признал, че първоначално е бил замислил подмолен план, който отгоре на всичко завършва с неуспех. С оглед на това и за султанът е по-добре да си затвори очите за известно време и да приеме, че е бил надигран от един находчив свой служител. По-добре да останеш изигран, отколкото всички да разберат, че не си толкова добър, колкото си изглеждал в началото, а и отгоре на всичко са те извъртяли със собствената ти хитрост.

Каква е връзката с Библията ли? Ами, според Кенет Бейли и други изследователи на Новия Завет, подобни културни особености обясняват и доста от притчите на Исус. Неверният настойник (Лука 16:1-8), например, залага на милостта и чувството за чест на стопанина, който не би желал да разваля добрия имидж, който собственият му хитър (бивш) управител му е изработил зад гърба. Човекът, на когото идват гости посред нощ (Лука 11:5-8), не може и да си помисли да не им предложи достойна и богата вечеря, защото така би се показал като недостатъчно гостоприемен. Съседът му пък не може да си позволи да не му отговори на молбата, защото още на следващия ден из цялото село би се разчуло, че не е помогнал на приятеля си да покаже гостоприемство. Богаташът, който организира богат банкет с много гости (Лука 14:15-24), люто се разгневява на поканените, които не идват, а се извиняват с абсурдни оправдания, защото в източната култура да отидеш на гости означава да окажеш чест на домакина, както и да засвидетелстваш благодарността си за честта, която ти са оказали като са те поканили. А по-големият брат на “блудния син” (Лука 15:11-32) е не по-малко лош от своя брат, защото вместо да защити честта на баща им и да набие своя брат за безочието, което показва като принуждава бащата да разделя наследството сякаш вече е умрял, услужливо се стаява и се наслаждава на факта, че всичко останало е негово.

Ако подхождаме към думите и действията на Исус (пък и към Библията изобщо) с предубежденията на своята си индивидуалистична съвременна култура, без да разбираме динамиката на взаимоотношенията и ценностите, които са лежали в основата на древните близкоизточни общества, рискуваме да не разберем какво и защо точно е значението на даден библейски текст. Именно затова е необходимо да четем разнообразна литература. И то не само коментари като тези на Бейли, Бен Уитърингтън и Дейвид А. Десилва, а и романи като “Травнишка хроника”.

  • http://twitter.com/andrewnedelchev/status/233534963113406464/ @andrewnedelchev

    “Травнишка хроника” напомня за ключа към разбиране на много от притчите на Исус и Библията като цяло: http://t.co/YFRqZXnQ

  • http://twitter.com/bibliata/status/233563849981325312/ @bibliata

    Култура на чест и срам http://t.co/YKG0MKQb