Живея. Мисля. Пиша.

Клюките като добродетел?

 

I leak, they commit treason! Steve Bell 2008 cartoon

“Аз правя донос, а те извършват предателство!”

Ценя много информацията и съм против всякакви опити за цензурирането и ограничаването й – било поради политически, религиозни, икономически или каквито и да било други причини. Затова бях (и съм) срещу PIPA, SOPA и ACTA. Затова подкрепям Читанка и Library.nu (gigapedia) и съм срещу издателската и музикалните индустрии, които отказват да се променят, въпреки очевидната трансформация на технологиите и ролята им в обществото. По същата причина подкрепям и свободната размяна на файлове в интернет посредством торенти и всякакви други технологии. В крайна сметка, човек винаги е искал да сподели интелектуалния продукт, който му е доставил наслада и полза с други, които нямат възможност да го имат. Трудно ми е да си представя някой, който ще си даде труда да споделя нещо, което въобще не цени. В този смисъл споделящите са на страната на творците. И творците, които (за разлика от Паулу Коелю) не виждат това, губят възможността да укрепят връзките си със своите естествени почитатели.

Обаче така и не харесах WikiLeaks. Виждам голяма разлика между това от една страна да споделяш филм, музика или книга, които са били предназначени за очите на когото и да било, и от друга – да споделяш документи, които са били предназначени само за очите на определени лица. В последното има голяма полза за обществото като цяло, нямам никакво съмнение в това. Излизат наяве много мръсни тайни и на мнозина, които иначе биха останали “неосветени”, може да се потърси отговорност. Ако не по съдебен път, то поне морална такава. Въпреки това обаче ми се струва, че в анонимното разкриване на поверителни документи има нещо много недостойно. Това не е същото като да застанеш открито на страната на подтиснатите както Робин Худ. Хората зад WikiLeaks се отъждествяват като концепция с разследващата журналистика, но при последната конкретни журналисти и медии застават зад своите разкрития, докато WikiLeaks дава платформа на неизвестни доносници, които спокойно може да я използват за разчистване на свои лични сметки. Това е, което не ми харесва. Набъркваме се в личната или служебната кореспонденция на определени лица, а никой не поема отговорност за това. Според мен е неморално. Дори когато постъпките на лицата зад тази кореспонденция са с далеч по-трагични последици отколкото едно нарушаване на поверителността. Готов съм да разгледам и противоположната позиция, но поне засега разсъждавам така.

И така, тази седмица научих, че има български “християнски” leaks сайт – http://www.christianleaks.eu. Под заглавието стои надписа “Недейте се лъга, Бог не е за подиграване!” Най-отгоре в дясното поле ни посрещат думите “Добре дошли в www.ChristianLeaks.eu Който търси – намира!” Най-отдолу, в полето за авторските права до името на сайта стои и лозунга “Суровата истина!” Връзките пък са само две: Ада (при натискане ще се отвори страница, на която единствено пише “Не ти го пожелавам!”) и Рая (ако натиснете на нея пък ще се отвори страница, която ви поздравява с думите “Дано един ден наистина си там!”). В менюто освен връзки към началото, страницата с архива на публикациите, секцията с видео материали и възможността за изпращане на материал, има и страница “За нас”. Ако я отворите обаче, на нея стои единствено въпросът “… и какво за нас?” Ако се поинтересувате как може да изпратите материал, то посочен е e-mail адрес (info@christianleaks.eu), а с него и следното съобщение:

ИЗПРАТЕН МАТЕРИАЛ НЕ ОЗНАЧАВА – ПУБЛИКУВАН!!!

Всеки материал се проверява обстойно преди публикуването му, взима се решение дали той е полезен за целите на сайта и след това му предстои публикуване!

При одобрение или отказ за публикуване на изпратен материал ще бъдете уведомени!

Към днешна дата сайтът съдържа общо тринадесет публикации. Първата от тях носи дата 14 септември 2011 г., а последната – 27 февруари 2012 г. Съдържанието на публикациите показва подчертан интерес само към протестантите/евангелистите в България, и то предимно към петдесятните/харизматиците сред тях. Тъй като коментарите в самите публикации показват познания за материята, може да се заключи, че лицето (или лицата), което стои зад този сайт произхожда именно от тези среди. Имам предположения кой е той, но не това ме интересуваше.

Аз всъщност намирам сайта за доста качествено и обмислено направен. В това отношение определено се отличава от мнозинството други български сайтове, зад които стоят протестантски/евангелистки организации или личности. Повечето от тях са нескопосно форматирани, съдържат множество правописни и пунктуационни грешки, дизайнът им е натруфен и издава липса на вкус, а най-често са съпроводени и с Google реклами, които остро контрастират със съдържанието на сайта. За разлика от тях www.christianleaks.eu има изчистен дизайн, проста и интуитивна навигация, а съдържанието му е повече или по-малко грамотно представено.

Защо тогава не ми харесва? По същата причина, както и WikiLeaks. Има нещо сериозно несъвместимо между понятия като “християнски” и “донос” (leak). Когато засяга темата за междуличностната неправда (Матей 18:15-22), Исус Христос препоръчва цяла редица от стъпки, нито една от които обаче не предполага анонимност.

Информацията, която представя въпросния сайт е нужно да излезе наяве, защото показва глупостта, корумпираността, лицемерието и недостойнството на хора, които се представят за други. Но това трябва да стане чрез личната ангажираност на хора, които застават зад критиките си със своята собствена личност и достойнство. В този смисъл е жалко, че някои от посочените въпроси се повдигат единствено в анонимна среда. Това би могло да означава, че в българските протестантски среди все още има страх. Хората, които знаят определени нелицеприятни истини се боят да ги критикуват открито, защото знаят, че срещу тях ще бъде задействана такава машина за компромати, че животът им съвсем буквално ще се стъжни. Ако е вярно това, тогава може би отговорността за съществуването на подобен сайт не е само на създателите му, а и на всички нас, които търпим и/или поддържаме такава среда на страх.

Къде е балансът между запазването на поверителност и разкриването на информация, която ще хвърли отпечатък (заслужен или не) върху репутацията на повече или по-малко хора?

  • Deni4ero

    Много тъжно, Анди. Не спира да ме удивлява как е възможно такова нещо в християнските среди (хващам се за предпоследния ти абзац). Но си прав –  ”
    Ако е вярно това, тогава може би отговорността за съществуването на
    подобен сайт не е само на създателите му, а и на всички нас, които
    търпим и/или поддържаме такава среда на страх.” От 10 минути седя и мисля къде е балансът и единственото, което ми хврумва е примерът, който си дал с Исус :) (общо взето, повторих поста ти на кратко, прощавай :) )

    • http://www.google.com/profiles/AndrewNedelchev Andrew Nedelchev

      Благодаря ти за коментара, Deni4ero (аз всъщност не ти знам истинското име :-))!

      Няма за какво да прощавам. :-) Май има нужда да мислим над тези въпроси, пък ако стигаме и до отговори в примера на Исус, какво лошо? :-)

      Иначе, защо да се удивляваме? Християнските среди са нищо повече или по-малко от един отрязък от обществото като цяло и няма защо да очакваме хората в този отрязък да са автоматично по-различни от всички други. Едно от нещата, за които ще пиша все повече, е именно тази заблуда, че християните някак автоматично се превръщат в по-свестни хора. Тази представа няма нищо общо с християнството такова каквото е описано в Библията. Промяната на характера изисква промяна на мисленето и навиците, а за всичко това са нужни време и упражнения. И всеки от нас започва от различен старт. Което обяснява и защо има множество нехристияни, които са далеч по-свестни от мнозинството християни. Интелигентността, отговорността, загрижеността, съчувствието и т.н. не са прерогативи на християните, но за сметка на това християните сме задължени да се стремим към изграждането им като ценности и практики в живота си, защото това е примерът на Христос.

      Уф, сега ти прощавай! Отнесох се.

  • Deni4ero

    Видях, че си харесал изявлението на Калин Крумов. Именно част от коментарите са примерът, който не исках да давам като казах, че се изумявам, но, пък, ти съвсем правилно отбелязваш, че веднъж вече повярвали, не означава променени. И точно тук не спирам да се чудя – как е възможно да си толквоа години във вярата (принципно говоря) и все пак да говориш по-лошо и от човек, който няма Божиите цености, морал, поведение, че дори и да се преиначават Божиите думи. Как е възможно да се хулим, когато Исус един път не похули някого? Как е възможно да се сплитат такива махленски кавги на обществено място пред погледа на толкова невярващи и после да искаме да помогнем на хората да се обърнат към Бог?
    Прав си. Въпрос на време, на уроци, на повтаряне на уроци, взимане на изпити(образно казано) и все пак …
    Другото, което ме изумява е, (може би не му е тук мястото, но така и така почнах :) )  т.нар. нов прочит на 10-те Божии заповеди. Ъ-ъ-ъ … извинявам се, но по-ясно от “Не кради!”, “Не лъжи!”, “Не прелюбодействай!” “Да нямаш друг Бог освен Мен!” дали може да се каже?
    Мисля си, че по такива начини натъжаваме Бог повече, отколкото да докараме някого при Него.

    Мда … май е ден за отнасяне :)

    • http://www.google.com/profiles/AndrewNedelchev Andrew Nedelchev

      Ха-ха, във Facebook действително няма скриване. :-)

      Да, за съжаление коментарите под публикацията на Калин Крумов са съвсем типични за българските протестантски среди (в действителност такова е положението и в англоезичния свят, доколкото имам наблюдения). Надявам се днес да ми остане малко време да напиша един коментар по случая. Но от доста време насам повтарям, че протестантите сме изключително наивни по отношение на човешката психология, християнската вяра и история, и общо взето всичко останало. Разбиранията ни за почти всичко са изключително опростенчески и го намираме за особена добродетел да представяме всичко в черно-бели краски. Това е типично за всички малки общности, където ограничеността се смята за положителна характеристика.

      Въпросите ти по-горе са много уместни. Подчертаваш очебийния контраст, който се наблюдава между примера на Исус Христос (който идентифицира себе си като олицетворението на истината) и тези “поборници за истината”, всеки един от които претендира, че Бог е единствено на негова страна (едно също толкова наивно и просташко твърдение колкото и футболния лозунг “Бог е българин”). За съжаление, протестантите сме с притъпени мозъци, които не са в състояние дори да забележат подобни противоречия. Свикнали сме да се юрваме по разни каузи без да имаме способността да обмислим позициите си от различни гледни точки и да поставим под съмнение собствените си мотиви зад изборите си.

      Права си. Протестантите непрекъснато говорим за това как българите не се интересували от Бога и си търсим най-различни обяснения за това – комунизма, материализма, и т.н. А аз у приятелите си, които не се идентифицират като вярващи, наблюдавам точно обратното: изключително силен интерес към Бога, но и също толкова силна неприязън към всякаквите “християнски” институции. Това никак не ме учудва, след като и самият аз вече не понасям повечето “християнски” стремежи за институционализиране на вярата. :-)

      Отнасяме се, какво да правиш… :-)