Живея. Мисля. Пиша.

ИЗРЕЗКИ: за "Из чаршията", обикновените дни, проповядването на Вениамин Пеев и новия филм с Джим Кавийзъл

ИЗРЕЗКИ днес:

  • Възраждането на “Из чаршията”
  • “Обикновени” дни
  • За силата на Божието Слово – проповед от Вениамин Пеев
  • Действителната история на Сорая М.

Възраждането на “Из чаршията”

Сигурно сте забелязали, че от няколко мессеца насам въобще не пиша в “Из чаршията”. Всъщност, последната ми публикация е от 16 април, предходната от 7 януари, а преди нея – от 1 ноември 2008 г. Защо изобщо държа този блог в мрежата би било уместен въпрос. Да се чуди човек и на постоянството на онези минимум петдесетина читатели, които всяка седмица ме “навестяват”.

Обяснението за този период (да се надявам вече привършил) на неписане е, че просто не знаех какво да правя с блога си. Когато го създадох преди повече от четири години (първата ми публикация е от 6 юни 2005 г., но преди нея имаше и други, които впоследствие изтрих), имах големи идеи. Растящото ми усещане за реализъм през годините заслужено ги промени. През цялото това време обаче си давах сметка, че блогът е преди всичко за мен самия, а чак после и за читателите. Създадох го с основното разбиране, че мисля по-ясно докато пиша, а пиша по-лесно, когато все пак съществува и теоретичната макар възможност някой после да прочете написаното. От друга страна, ласкаех се от мисълта, че може някой да има полза от прочитането на моите мъдрувания, та дори и тя да е предизвикателството към неговия/нейния талант да ми покажат колко повърхностен ум всъщност съм. Първите години от съществуването на блога сякаш ми доказаха, че все пак съм на прав път. След това обаче започнах да чертая твърде мащабни планове, за които просто нямах време или пък не им е дошло времето. Трябваше да минат повече от четири години, за да стигна пак до там, откъдето тръгнах. Понастоящем възнамерявам да пиша колкото често имам възможност или потребност за това. Вместо различните рубрики, които се опитвах да започна през последните две години, ще наблегна основно на рубриката ИЗРЕЗКИ. В нея ще публикувам кратки коментари за какво ли не. Всички по-дълги текстове (не обещавам, че ще има такива) ще се появяват в отделни рубрики. Това са плановете засега. Ще видим какво ще излезе…

“Обикновени” дни

Организацията на Рави Закарайъс предлага ежедневен бюлетин с кратък текст, който провокира размисъл (“A Slice of Infinity” – букв. “Резенче вечност”). Днешният коментар (“The Rest of Our Days”, 24 юни 2009 г.) касае периода, в който се намираме сега според църковния календар на римокатолическата църква. Според него периодът между понеделника след петдесятница и съботата преди първия адвент се нарича “Обикновено време”. Текстът на Джил Каратини подбужда към размисъл за това доколко различаваме Божието присъствие в ежедневието си. Смятаме ли действително, че Бог ни обръща внимание само по празници, в неделя, по време на богослужение или когато сме заети в отявлено “духовни” дейности? Според мен проблемът ни не е, че нямаме време за “религиозни” занимания, а че имаме така изкривена представа за Бога, че дори когато Му се покланяме, пак не Го различаваме достатъчно ясно. Естественият резултат от това е, че имаме все по-малко желание да му се покланяме въобще.

За силата на Божието Слово – проповед от Вениамин Пеев

Все още си спомням как слушах като дете част от курса “Култове и религии” на Вениамин Пеев. Той е от малкото български евангелисти със сериозно образование, няколко сериозни книги зад гърба си, солидна ерудиция и чудесен ораторски талант. Същевременно е известен с конфликтния си характер, а напоследък и с особено острите си критики към ръководството на Висшия евангелски богословски институт (виж например коментарите тук).

Тези дни открих, че на 29 март 2009 г. е проповядвал в църква “Блага вест” в София. Тук може да изгледате проповедта му на видео (чудесна инициатива на екипа на църквата). Озаглавена е “Силата на Божието Слово”, а основният текст е Матей 8:5-13. Аз лично с удоволствие я изслушах. България има нужда от повече такива проповедници. Стилът му е все пак твърде патетичен за моя вкус, а и бих предпочел повече осветляване на контекста и връзките му с откъса в Евангелието на Матей, но независимо от това проповедта съдържа солиден екзегетичен анализ и поучителни допълнителни размишления. Дали практическите му изводи са така удачни, актуални и самокритични е друг въпрос. Онова, което е достойно за подражание е сериозността на подготовката, подплатеността с актуални знания, вниманието към текста на Библията, усета за по-широкия богословски контекст (светогледност на мисълта) и смислената употреба на думите (няма да намерите пълнеж или празни клишета). Доброто трябва винаги да се цени!

Действителната история на Сорая М.

Току-що получих по електронната поща съобщение (препратено ми от приятели) от Браян Годава (сценарист и режисьор), в което насърчава да гледаме един нов филм, който предстои да бъде пуснат по кината в САЩ на 26 юни 2009 г. Филмът е “The Stoning of Soraya M.” и в него водеща роля играе Джим Кавийзъл (преди всичко известен с ролята си на Христос в “Страстите Христови”). За основа на сценария е послужил едноименният роман (по действителен случай) на френски журналист. Филмът вече получава награди.

Ако имате повече време:

  1. Подбуждащата размисъл статия на Карл Канън в Politics Daily.
  2. Страницата на филма в Internet Movie Database.
  3. Страницата за филма в Wikipedia.
  4. Страницата за филма във Facebook.
  5. Профилът на Mpower Pictures, филмовата компания зад филма, в Twitter.
  • Peggy Bonovа

    Надниквам тук от време на време за да прочета нещо с удоволствие. Днес надниквам пак и …о, даже повече неща.
    Време беше. :-)

  • Андрей Неделчев

    Благодаря ти, Пеги!

    Ако ще Бог, ще има и още. :-)

  • Д-р Вениамин Пеев

    Драги приятелю,
    Пише Ви В. Пеев – винаги излизам с личното си име в интернет. Мисля, че трябва да поясня поне две неща за моето проповядване, което, уви, е едно минало за мен. Първо, проповядвах в "Блага вест" не за да се харесвам, а за да докосна сърцето и ума на слушателя и (дай Боже!) да го накарам да мисли и действа по посока към истинското християнство. На това ни учат Христос, ап. Павел и всеки истински наш учител. Второ, няма нищо лошо в "остротата". Остри за книжниците и садукеите бяха Христовият характер и всяка Негова реплика. Остри за лъжебратята бяха посланията на ап. Павел и неговите укори. Остър е мечът на Божието слово, разделящ духа и душата. Остра е истинската болка (физическа и духовна!), което ни доказва, че сме все още живи.
    Благодарен съм на Бога, че има млади хора, които правят разлика между баналните и празни думи от много днешни амвони и острото слово на Евангелието!

    С поздрав – Д-р В. Пеев

  • Pingback: Книги или е-книги?()