Живея. Мисля. Пиша.

За сексуалната етика на християните

“Drink from Your Own Well” ©1992, Darlene Slavujac http://www.biblicalartist.net/originaloils.html

Тази публикация закъснява във времето, но все пак…

В моята църква в неделя, проповедникът беше обединил мислите си (обосновани и илюстрирани с няколко различни откъса от Библията, които за съжаление вече не си спомням, защото и пропуснах началото) под темата за “склонността да минаваме напряко и да търсим по-краткия път”. Най-общо идеята му беше, че в тази си склонност често забравяме, че онова, което за нас изглежда по-прекия път към достигане на дадена цел не винаги е по-добрият път. В крайна сметка, мъдростта на християнина се изразява в готовността му да приеме, че Бог знае по-добре и неговите препоръки са за предпочитане. Накрая проповедникът приложи тази поука и към решенията, които мнозина християни взимат по отношение на бизнеса или брака. Не са никак малко християните, които са стигнали до заключението, че бизнес в България не може да се прави при пълно спазване на законите и финансовите разпоредби, и по тази причина са избрали “по-краткия” път на злоупотребите и сивата икономика. Също така е вярно, че мнозина християни са избрали да не чакат да се оженят/омъжат, за да водят сексуален живот, ами вече “съжителстват” (най-често с невярващи “половинки”). Както следва да се очаква, проповедникът изобличи и двете практики, и насърчи слушателите, че Бог ще прости на всеки, който идва при него с разкаяние, и ще помогне, независимо колко голяма е “кашата”, която е забъркана.

Нямам никакви възражения срещу гореизказаното, но се замислих. Дори и само в рамките на моята църква, познавам млади мъже и жени, които доколкото ми е известно живеят или “спят” заедно със своите невярващи приятелки или приятели. (Не е ли стряскащо как в една малка общност като църквата знаем толкова много едни за други?) Винаги съм се чудил: Какво ли минава през съзнанието им когато слушат подобни проповеди? В евангелистките църкви повече или по-малко постоянно се повтаря, че сексът извън рамките на брака е греховен. Подчертава се, и че да се омъжиш или ожениш за невярващ човек е, ако не греховно (както смятат доста евангелистки приятели), то поне силно нежелателно. Как тогава онези, които практически нарушават тези евангелистки “табута”, намират сили да седят и изтърпяват разпаленото осъждане на своя начин на живот? Защо изобщо продължават да посещават църковните събрания? Мисля си, че ако в дадена компания някои от моите житейски избори постоянно се представят като зло, тогава просто бих престанал да бъда част от тази компания. Или пък греша? Може би с времето човек толкова много се идентифицира с дадена общност от хора, че е готов да преживее много неудобства само и само, за да не загуби това усещане за принадлежност и да не остане “сам”. Това ли е, което мотивира тези мои приятели? Не знам. Бих искал да ги попитам, но ми е неудобно. Трябва ли да призная, че въобще обръщам някакво внимание на сексуалния им живот и решения? Не е ли това твърде лична област, в която никой страничен няма право да се набърква?

Понякога си мисля, че подобни опасения сами по себе си са признак за това, колко нездравословни може да са взаимоотношенията в евангелистката общност. В крайна сметка, мнозинството от приятелите ми, които не се възприемат като “вярващи”, нямат никакви смущения да си задават въпроси относно своя сексуален живот. Разбира се, това зависи от степента на близост, но нима между членовете на една евангелистка църква има по-малко близост отколкото между нормални приятели “в света”? От друга страна, приятелите ми “нехристияни” съчетават една откритост относно секса с отношение, което най-общо може да се опише като “Какво толкова, сексът не е най-важното нещо на този свят!”. Понякога се чудя: Дали евангелистите не сме по-запленени от мисълта за секса отколкото е здравословно? Дали сексуалната ни етика – както често ни обвиняват – не е плод на страх от всякакъв вид страст, защото страстта трудно се поддава на канализиране и контрол? Дали табутата ни не са израз на самоподтискането на нашата сексуалност?

Може би това е обяснението защо някои приятели продължават да се отъждествяват с евангелистката общност, макар и в живота си да престъпват нейните сексуални норми. Възможно е да са стигнали до заключението, че всички тези правила и ограничения са чисто и просто човешка измислица, плод на определена култура, и нямат съществена връзка с вярата в Бога. А това, което ги прави християни, не е съобразяването с някакви обществени порядки, а именно вярата в Христос. Дали е така? Възможно ли е в евангелистките църкви (а и не само там) да има повече или по-малко значителен брой хора, които не са съгласни с официално декларираните етични норми, но не считат за нужно да им се противопоставят гласно, а просто не се съобразяват с тях в ежедневието си?

Изказването на такова предположение ме наведе и на други въпроси. А защо именно подчертаваме така дебело, че практикуването на сексуален живот извън брака е греховно? Всъщност, какво изобщо означава понятието “грях”? Просто нарушаване на набор от норми? Защо изобщо трябва човек да избягва извършването на грях? Поради страх от наказание? За да не бъде сполетян от определени последствия? Възможно ли е някои християни да не се съобразяват с нормите на евангелистката сексуална етика, понеже не виждат причина да го правят?

Приемам за даденост, че най-общо човек взима решенията в живота си мотивиран от определени ценности. Нямам предвид ценностите, които изповядва, а онези, които действително приема за даденост, които му въздействат почти на ниво инстинкт. Например, ако ме попитате, ще ви кажа, че намирам пестеливостта за голяма ценност и съответно съм убеден, че ако в семейния ни бюджет за месеца не са предвидени пари за повече от 2-3 книги, то не бива като вляза в книжарница, да купувам книги за повече от предвидените по бюджет средства. В действителност обаче често се случва да престъпвам тези свои принципи. Причината (поне отчасти) е, че дълбоко вътре в себе си намирам за по-ценно удовлетворяването на страстта си да притежавам все повече и нови книги, отколкото спазването на някаква финансова дисциплина. Дали по същия начин не е възможно някои християни да престъпват нормите на християнската сексуална етика не защото принципно не са съгласни с нея, а понеже намират нещо друго за по-ценно? Ако е така, и ако християнската църква като цяло продължава да е убедена, че сексуалните норми зададени от Библията са “по-добрият път”, то как може да се обясни превъзходната ценност на тези норми на онези, които може би не са убедени в нея? Защо не бива човек да практикува сексуален живот преди да се е оженил/омъжила? Защо не бива вярващ човек да се омъжи/ожени за невярващ? Защо не бива човек да изневерява на брачния си партньор?

В крайна сметка, дали пък обяснението не се крие на първо място не в убежденията и ценностите, а в характера на дадена личност? Възможно ли е моите приятели християни, които съжителстват със своите приятелки или приятели, да не го правят поради конфликт на убеждения или ценности, а понеже нямат силата да устоят на изкушението? В крайна сметка, кой от нас е безгрешен? Ако за едни е трудно да устоят на изкушението да излъжат, откраднат или използват властта си, за да подтискат другите, поради желанието да удовлетворят личните си интереси и амбиции, то за други може би е също толкова трудно да устоят на изкушението да се насладят на сексуална близост, макар и без брак.

Какво мислите? Как бихте отговорили на въпросите, които ме занимаваха в неделя?

  • Ивайло Атанасов

    Анди, благодаря, че споделяш разсъжденията си. Но въпросите ти са твърде много и не само много, но и различни…

    На първо място бих се съгласил с това (което повече или по-малко е очевидно), че взаимоотношенията в много от евангелските общости, които отговарят на твоето описание, са нездравословни.

    После, съгласен съм също, че средностатистическият българин отддава по-малко значение на секса, което прави разговорите на тези тема по-лесни. Но не мисля, че това е добро нещо. Както КС Луис беше казал някъде (цитирам приблизително), проблемът не е, че искаме твърде много, а че се задоволяваме с твърде малко когато много повече ни е предложено. В този смисъл, задоволяваме се със секса като някакъв вид удоволствие и това прави нещата по-лесни, понеже удоволствията са по принцип второстепенни неща. Можем да говорим за секса като за някое добро вино, което сме опитали или пък като за някое евтино вино, което не бива да опитвате. (Тук верочтно навлизам в по-гоям цинизъм отколкото средностатистическият българин би си позволил, но умишлено подсилвам нещата, за да са по-ясни.)

    Сега, според мен проблемите в църквата, които описваш, идват от там, че по същество от гледна точка на ценност, сексът не се цени много повече от това, което описах по-горе. В същото време съществуват норми на поведение (почертавам “поведение”), които са съобразени със съвсем различни ценности. Затова средностатистическият евангелски християнин се е научил от опит, че ако избягва определени теми на разговор, всичко ще е ОК. Проблемът е, че веднъж човек тръгне ли по пътя на лицемерието, на края на този път го чака това, което Исус нарича “гробници варосани”.

    Според мен проблемът е, че проповедници проповядват все едно, че всичко, от което се нуждае човек е да утвърди в ума си “правилното разбиране за нещата” (просто така, профилактично), а не реална пастирска грижа за реални проблеми. В съответствие на това, много хора гледат на християнската си вяра като на колекция от правилните доктрини без да правят връзка с живота си. Все едно той, животът ни е в една съвсем друга сфера, съвсем друга вселена и не е нещо което трябва да бъде (по-точно, е безопасно да бъде) споделяно вътре в църквата.

    С други думи, проблемът според мен е баналният проблем, наречен лицемерие, което произвежда още лицемерие по подобие на маята, която произвежда още мая (да използвам притчата на Исус).

  • Gabriella Nikolova

    Анди, въпросите, които задаваш са много важни и вълнуват доста хора в евангелските църкви, но за тях не се говори открито. Избягваме да разсъждаваме по тези въпроси, тъй като е по-лесно да се скрием зад правила и норми. И по този начин създаваме впечатление, че християнството е правила и норми, а то не е. Надявам се да успееш да предизвикаш откровена дискусия по въпросите, които си поставил, а след това да я пренесем и в студиото на предаването Християнството. Дори и да не се получи, ще разчитам на твоите расъждения на тази тема, ако, разбира се, си съгласен. Така че поканата е отправена!