Живея. Мисля. Пиша.

Да крадеш от себе си

миг спокойствие всред заетосттаВ читателския клуб “Край камината” този месец четем “Травнишка хроника” от Иво Андрич. Аз съм още в началото, но не можах да се сдържа да не споделя един откъс, който се откроява.

Докато човек е в средата си и живее при редовни условия, данните от неговия curriculum vitae означават и за него самия важни моменти и значителни поврати в живота му. Но щом случайността или работата, или болест го откъснат и уединят, те започват изведнъж да бледнеят и угасват, да изсъхват невероятно бързо и да се разпадат като безжизнена маска от хартия и лак, която човек някога е използвал. А под тях започва да се подава вторият му, само нему известен живот, т.е. “най-действителният” летопис на неговия дух и неговата плът, който не е отбелязан никъде, който никой друг не подозира, който има твърде слаба връзка с неговите успехи в обществото, но който за него самия и за неговото крайно щастие или нещастие е единствено от значение и единствено действителен.

 

В дългата нощ, когато притихваха всички шумове, изгубен в травнишката дивота, Давил виждаше изминалия си живот като дълъг наниз от само нему известни начинания и падения, борби, подвизи, щастие, успехи, преломи, злини, противоречия, излишни жертви и напразни компромиси.

 

В мрака и тишината на този град, който още дори не бе видял както трябва, но където безсъмнено го очакваха грижи и трудности, на Давил му изглеждаше, че няма в света неща, които могат напълно да се подредят и успокоят. На моменти чувстваше, че за да може човек да живее, са необходими много усилия и за всяко усилие несравнимо много смелост. А от този мрак не се виждаше краят нито на едно усилие. За да не спре на едно място и да не падне духом, човек се залъгва, затрупва недовършените задачи с нови, които също няма да завърши, и в нови начинания и нови усилия дири нови сили и повече смелост. Така човек краде от самия себе си и с течение на времето става все по-голям и по-безнадежден длъжник на себе си и на всички около него.

 

Из “Травнишка хроника” от Иво Андрич (изд. Панорама, 2012 г.), 22-23 стр.

Малко стилистичен анализ: Прави ли ви впечатление честата употреба и ефектът от повторенията, които Андрич натрупва? Ако обичате да четете стойностна литература и да я обсъждате с други читатели, защо не заповядате на някоя от следващите ни срещи? Актуална информация за тях ще може да получавате, ако се включите във виртуалния ни клуб във Facebook.

Иначе горният откъс от Андрич ме порази с точността на наблюденията си върху човешката психика и съдба, и същевременно неклишираният начин да се опишат всеобщо познати феномени.

  • http://twitter.com/andrewnedelchev/status/233015299136446464/ @andrewnedelchev

    On page 23 of 508 of Травнишка хроника, by Иво Андрич: Открих много проникновен откъс: http://t.co/PZ7SQRqZ