Живея. Мисля. Пиша.

Близки и непознати

две приятелки в компанията на трета жена, с която не са така близкиКъм края съм на Port Mortuary (2010 г.) от Патриша Корнуел. Натъкнах се на следното наблюдение:

…и както сигурно си забелязал, хората, които се познават от много дълго време, имат склонността да се държат един към друг по-грубичко, отколкото към онези, които не харесват и наполовина така много.

Из Port Mortuary, Patricia Cornwell (2010), Chapter 23.

Банално наблюдение, но за мен лично това е едно от доказателствата за близко приятелство – когато нямаш нужда от условностите на доброто възпитание, защото сте толкова близки, че отдавна сте минали отвъд протокола. Какво мислите?

  • Galiniv

    интересно и аз смятам така…, въпроса е защо е така? Нима това, че си позволяваш да си по-груб с някой значи ти е по-близък… Странно…

    • http://www.google.com/profiles/AndrewNedelchev Andrew Nedelchev

      Не си ли усещал странно удоволствие от това да подхвърлиш някоя по-рязка шега на човек, когото обичаш? Мой добър приятел се обръщаше към жена си, която действително обича горещо вече повече от 10 години, с “глупаче” или “глупчо”. Част от шегата беше, че тя съвсем очевидно беше (и все още е) поне толкова умна колкото него, ако не и повече.

      Може би онова, което носи такава положителна тръпка в подобни ситуации, е факта, че те дават възможност отново да се увериш, че близостта ви е толкова стабилна, че може да устои и на това. В крайна сметка всички копнеем за безусловна любов, каквато нищо не може да събори.

  • http://twitter.com/dianchobg Dian Minchev

    “от условностите на доброто възпитание” – Доброто възпитание не трябва да бъде ограничавано от това дали някой ти е приятел или не. Грубостта наранява независимо от това дали е проявена от приятел или не. Колкото е по-близък човека толкова раните може да са по-големи. но е по-лесно да се прости на приятел. Изобличението не е грубост, поправянето с любов не е грубост, критиката не е грубост, но когато всяко от тях е приложено под ограничението на доброто възпитание.

    • http://www.google.com/profiles/AndrewNedelchev Andrew Nedelchev

      Прав си, Дияне!

      В същото време аз имах предвид не толкова действителна грубост, а по-скоро ситуации като тази, която споменах в отговора си към Галин по-горе.

      Разбира се, различните хора имаме и различна толерантност към грубост. Аз обожавам когато някой приятел ми каже например, че еди-какво си в мен много го дразни. Разбира се, обожавам го, когато с цялото си останало поведение този приятел показва, че цени приятелството ни и не би искал за нищо на света да го загуби. В такъв контекст ми е много готино да се разменят думи, които във всеки друг контекст биха звучали като проява на грубост или невъзпитание.

      Благодаря ви за коментарите! Включвайте се по-често…

      Приятен ден и на двама ви!

  • Vaskoni

    ?„Те почти не говореха за чувствата си. Изпитаните приятелства нямат нужда от пищни фрази и страстни излияния.“ 
    Томас Харди, „Далече от безумната тълпа“

    • http://www.google.com/profiles/AndrewNedelchev Andrew Nedelchev

      Чудесен цитат, Васкони! Благодаря ти!

  • Ивайло Атанасов

    Анди, принципно е така и наблюдението наистина е банално, но има много условности в  самото него. Целта на “протокола” е да да подсигури технически, че уважението ти към някого ще бъде правилно разбрано дори без да сте много близки. Т.е. да избегне клопките на нелепите малки недоразумения като го изрази по един общоприет начин. Затова когато си близък с някого няма нужда от голяма част от тази техника, стига да си сигурен, че ще бъдеш правилно разбран. Тогава можеш да си позволиш да се съсредоточиш върху други неща, а не непременно върху това дали няма да бъдеш разбран погрешно. Но по-важният въпрос е дали уважението действително е на лице. Ако не, тогава протоколът няма да го създаде, нито пък малките грубости към приятел ще го създадат и ще те направят близък с него.

    Но понякога забравяме, че протоколът има и градивна функция. Той създава навици, а навиците формират мисленето ни. (Защото, това, което се повтаря последователно, то бива утвърждавано.) За мен е истинска борба да се науча да казвам “моля” когато поискам нещо от съпругата си – именно защото няма опасност да ме помисли за груб ако го пропусна. Тя ме познава. В същото време систематичното изпускане на тази малка думичка реално възпитава в ума ми нагласата (и аз го забелязвам), че тя ми е длъжна да изпълни желанията ми. А не искам да бъде така. По същия начин, когато аз бях тинейджър, върхът на сладоледа беше да се обръщаш към близките си приятели с “копеле”. (Не знам коя дума се използва сега.) Но тази дума си има значение и някои хора може би го знаят (ако аз не съм си направил труда да проверя в речника). Те може да не ми се обидят, защото се позаваме добре, но какво самочувствие изграждам у приятелите си, ако те чуват това за себе си по 100 пъти на ден?